Перфорация на тъпанчевата мембрана (спукано тъпанче)Как се пробива?Как се разбира дали тъпанчето е пробито? Какъв е ефекта върху слуха ми? Какво да направя когато имам дупка в тъпанчевата мембрана? Перфорацията зараства ли сама? Как се оперира тъпанчето? Какво ще стане, ако не се оперира? |
Georg Armstrong Custer След неговата смърт в битката при Little Big Horn (1876), индианците пробиват с шило тъпанчетата му съгласно поверието, че "така ще чува по-добре предупрежденията им". |
|
Тъпанчевата мембрана е изключително тънка ципа. Раположена на около 28 mm от ушната мида, тя е сравнително добре защитена, но в резултат на физично въздействие и/или заболяване лесно може да се пробие. Тъпанчевата мембрана има важно физиологично значение и наличието на отвор в нея не е безобидно състояние. Как се пробива?Най-често пробива настъпва от механично въздействие - преразтягане на мембраната. Перфорацията може да се причини от остър предмет във външния слухов канал (пробив) или от силно повишаване на налягането във входа на канала (разкъсване) - експлозия или удар (плесник). По-рядко пробива е резултат от термично или химично прогаряне на мембраната, въпреки, че тъпанчето е сравнително добре защитено. Възможно е разкъсване от преразтягане на мембраната при рязкa промяна на околното налягане - разхерметизиране на кабина с повишено налягане, бърза декомпресия след дълбоководно плуване. В тези случаи обичайно има допълнителни предпоставки - лоша функция на евстахиевата тръба и функционално слаб участък на мембраната. Възпаление също може да доведе до пробив на мембраната. Обичайно се касае за остра инфекция, с формирането на течност в кухината на средното ухо. Пробива настъпва в малък участък на мембраната и състоянието бързо се подобрява. Често дупчицата се прави от лекар, т.нар. парацентеза, не е сложна манипулация, но крие много съществен риск. В миналото често се е извършвала от всички специалисти по уши-нос-гърло и дори от общопрактикуващи лекари. Въпреки, че процедурата се коментира в съвременните медицински учебници, желателно е да се провежда под оптичен контрол от ушен хирург, с локална (възрастни) или обща (деца) анестезия. Само така може да се гарантира правилен разрез и евакуиране на секрета зад тъпанчето, като се избегнат усложнения като: Много пациенти отиват в спешен ушен кабинет, където лекари, понякога без специалност и/или със скромен опит, предлагат и извършват пробив на тъпанчето. Често това се прави напълно излишно, като дори не се обезболява. Хронично възпаление на средното ухо (алергично или инфекциозно) и по-рядко, остро възпаление, може да доведе до изтъняване и/или пробив на тъпанчевата мембрана в голям участък. В тези случаи спонтанното зарастване на тъпанчевата мембрана е силно съмнително. Как се разбира дали тъпанчето е пробито?Вижда се, ако външния слухов канал не е изпълнен със секрет или кръв. Понякога канала е сравнително тесен и крив, но при съмнение за пробив на мембраната, това може да се установи с тимпанометрия или ендоскопски. Има начин винаги да се провери целостта на мембраната, дори това да не може да се реализира при началния преглед. Основно оплакване на пациентите е преминаването на въздух през ухото - то "диша", особено когато носа умишлено се запуши, устата се затвори и човек се опита да издиша. Този подход често се прилага за изравняване на налягането и е проверка за проходимостта на евстахиевата тръба. При съмнение за пробив на тъпанчето, желателно е пациента да не проверява периодично дали през външното ухо продължава да излиза въздух - така евентуалното начално зарастване на пробива се нарушава. Когато тъпанчето е пробито в резултат на удар или взрив - енергията се предава по веригата от костици към вътрешното ухо и съответно може да има временно или постоянно нарушаване на неговите функции - пищене или "звън" в ухото, заглъхване, световъртеж. Тъпанчето е с оскъдно кръвоснабдяване, но е възможно краткотрайно оскъдно изтичане на кръв и/или секрет непосредствено след пробива. Продължителното изтичане на секрет или кръв е симптом за допълнително усложнение. Какъв е ефекта върху слуха ми?Зависи от големината и мястото на перфорацията. Ако дупчицата е малка и е разположена в предната част на тъпанчето - няма значително спадане на слуха. При по-голямо разкъсване, особено ако е в задната част на тъпанчето, ухото заглъхва. Самостоятелно, заглъхването на ухото не е показател за естеството на перфорацията, ако изобщо има такава. Какво да направя когато имам дупка в тъпанчевата мембрана?Ухото следва да се прегледа от специалист - ушен лекар, а не общ оториноларинголог. Каквото и поведение да се избере, силно препоръчително е обективно изследване на слуха, още повече, че част от случаите стават съдебномедицински. Освен акустична функция, тъпанчевата мембрана играе ролята на бариера срещу навлизащи от външния слухов канал инфекции към кухината на средното ухо. Всяко ухо с перфорация трябва да се пази от мокрене, а когато се налага локално лечение - използваните капки трябва да са безвредни за средното и вътрешното ухо. Перфорацията зараства ли сама?Зависи как е възникнала и колко е голяма. Когато се касае за пробиване на иначе здраво тъпанче, особено когато отвора не е голям, съществува напълно реална възможност мембраната да зарастне сама. Важно е ухото да не се инфектира. Правилната намеса на ушен лекар може значително да подобри шансовете от зарастване - спонтанно или "подпомогнато". Важно е да се потърси съдействие от специалист в първите дни след инцидента. Как се оперира тъпанчето?Поради малките си размери, тъпанчето се оперира само под микроскопски контрол. Естеството на оперативната интервенция зависи от вида на перфорацията и нейната давност. Малки перфорации, до 7-10 дни след пробива, сравнително лесно се коригират. Големи, стари перфорации изискват по-голям опит от хирурга. Неправилното лечение влошава, а не подобрява вероятността тъпанчето да се възстанови. Често пациенти, подплашени да не изпуснат възможността за ранна корекция, избързват с избора си и попадат при неопитен лекар. В резултат, не само няма ефект от първичната интервенция, но размера на перфорацията се увеличава, което значително затруднява повторната операция. Какво ще стане, ако не се оперира?В първите няколко дни след инцидента тъпанчето може да зарастне спонтанно. В редица случаи "специалисти", след илюзорни манипулации в канала на ухото, си приписват заслугите за зарастването, без реално да имат принос към това. Ако за този срок тъпанчето не зарастне и не се оперира има две основни възможности: издание - май 2009 |