Катарактата е помътняване на естествената леща на окото. Основното оплакване при това заболяване е постепенно намаляване на зрението. Популярното название е „вътрешно перде”, защото пречи на ясното виждане според плътността на лещата. При развитието на катаракта, при някои хора се увеличава диоптъра за далече, други свалят очилата за близо, а трети имат двойни образи, когато гледат само с едно отворено око.
При други очни заболявания, като глаукома, диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, зрението също постепенно намалява. Поставянето на диагноза катаракта в началните стадии предполага отговорно изключване на друго заболяване, което може да доведе до необратима загуба на зрение.
Единственото ефективно лечение е оперативното. Има капки, за които рекламата твърди, че спират заболяването, без да възвръщат нормалното зрение.
Катарактата трябва да се оперира, когато започне да затруднява пациента. Хората на 45- 50 години, които работят активно, усещат много по- рано проблеми със зрението си от тези на 70- 80 години, с по-малко зрително натоварване. Не е правилно да се чака „пердето да узрее напълно” - т. е. пациента да различава само светлина - това затруднява съвременните хирургични техники.
Така наречения „класически” метод се състои в отстраняване на помътнялата леща през разрез около 9 - 10 мм, поставяне на изкуствена леща и зашиване на разреза с фини хирургични конци. Конците се свалят около 1.5 - 2 месеца след операцията.
Най-съвременният вариант е отстраняване на катарактата през много малък разрез (2 - 3.2 мм) с помощта на ултразвук (факоемулсификация). При този метод не се налага поставянето на конци и възстановяването на пациента е по-бързо. (Някои погрешно обозначават използването на ултразвук като лазерно лечение на катаракта. Независимо от използвания метод, в днешно време операцията за катаракта се извършва под операционен микроскоп и затова се означава като микрохирургия.)
И при двата метода след операцията, при липса на други заболявания на очите се възстановява зрителната острота, но при „класическата” операция това става по-бавно.
Този въпрос трябва да обсъдите с хирурга, на когото смятате да се доверите. При една начална, но влошаваща зрението на пациента катаракта за предпочитане е факоемулсифацията. Ако катарактата е много напреднала и много плътна, с по- малко рискове за пациента е „класическата” операция. Вашият хирург ще ви обясни индивидуалните рискове при двата метода и ще вземете съвместно решение.
Обезболяването при операция за катаракта е местно:
При махането на естествената помътняла леща коренно се променя оптичната система на окото - то става много силно далекогледо. Изкуствената вътреочна леща се поставя на мястото на естествената и изпълнява нейната функция.
Ако не се постави вътреочна леща, пациентът трябва да носи очила - за далече около +10 диоптъра и +13 диоптъра за близо. Когато е направена едностранна операция без поставяне на вътреочна леща, двете очи имат голяма оптична разлика и не могат да функционират заедно.
Съществуват различни видове вътреочни лещи. Така наречените „твърди” се поставят през разрез, съответстващ на диаметъра им, между 5.5 и 7 мм. „Меките” лещи позволяват да се сгънат по време на поставянето в окото и преминават през по-малък разрез (2 - 3.5 мм), след което възвръщат първоначалната си форма и големина. Те се използват при факоемулсификацията. Има различни варианти на меки лещи с допълнителни характеристики, като UV защита.
Най-новото постижение са т. нар. мултифокални лещи. Те имат различна пречупвателна сила в центъра и периферията, което в съчетание с ширината на зеницата позволява ясно виждане надалече и наблизо без очила. (Останалите видове лещи обичайно се подбират за добра зрителна корекция при поглед надалече, а за близо пациентът използва очила.)
Най-правилно е вътреочната леща да се избере от хирурга, в зависимост от типа на операцията и начина и на протичане, като се съобрази с възможностите и желанията на пациента.
Необходим е (първоначален) преглед от хирурга, за поставяне на диагнозата, уточняване на типа операция и обсъждане на възможните усложнения и възникналите въпроси.
За извършването на операцията пациентът трябва да направи предварително клинични изследвания (включително тестуване за алергична свръхчувствителност към медикаменти, ако има данни за такава). В зависимост от резултатите, може да се наложат консултации и предоперативна подготовка от други медицински специалисти.
На предварително уточнена дата пациента постъпва в лечебното заведение, като операцията се извършва в същия ден. Престоят е от няколко часа до едно денонощие. Изписва се след преглед от хирурга, уточняване режима, назначаване на очни капки, и контролен преглед.
Контролният преглед се провежда от хирурга, като най-често той изписва и необходимата оптична корекция (за близо). При наличие на усложнения грижата за пациента се поема също от него, като при необходимост го насочва към друг тесен специалист.
В зависимост от типа на операцията (класическа или факоемулсификация), максимално добро зрение се постига до една седмица или след свалянето на конците. Отново трябва да отбележим, че добрите резултати не изключват необходимостта от допълнителна неголяма оптична корекция.
Възможно е, окото да има едновременно няколко заболявания и липсата на добро зрение след операцията не означава „неуспешна операция”. Ето защо точната предоперативна диагноза е много важна.
При всяка една операция могат да възникнат интраоперативни и постоперативни усложнения.
При отстраняване на катаракта може да се получат:
След операция за катаракта може да се получат:
издание - юни 2006