...към Заглавна страница
   

Намален слух

Как субективно да разбера дали имам намален слух?
Какъв е субективния ефект от слуховата загуба?
Как се оценява слуховата загуба?
Какви типове слухова загуба има?
Как прогресира слуховата загуба?
До какво води нелекуваната слухова загуба?
портрет на Beethoven

О, колко щастлив ще бъда, ако отново мога да чувам...

Beethoven, 1801

 

Как субективно да разбера дали имам намален слух?

Ако отговорите положително на някои от следващите въпроси Вие вероятно имате намален слух.

  • Имате ли усещането, че хората мърморят или не говорят ясно?

  • Има ли хора, чийто говор разбирате подчертано по-добре от този на други?

  • Карате ли хората често да повтарят казаното?

  • Имате ли трудности с разбирането при телефонен разговор?

  • Силата с която пускате телевизора и радиото дразни ли околните?

  • Имате ли проблеми с разбирането на говора в зала, църква, аудитория?

  • Околните споменават ли ви, че често не ги чувате?

  • Налага ли се да слушате толкова "внимателно", че след това да изпитате умора?

  • Имате ли често "звън" или пищене в ушите?

  • Отрицателния отговор на горните въпроси не изключва частично спадане на слуха. Въпреки, че подобно леко спадане се наблюдава и с възрастта, желателно е периодичното обективно проследяване на слуховата функция, особено при хора с наследствено предразположение или професионално обременяване. Това се налага от факта, че в повечето случаи загубената част от слуха не се възстановява.

    Начало

    Какъв е субективния ефект от слуховата загуба?

    Очевидно спадането на слуха е свързано с трудност или невъзможност за разбиране на говора. Това, което често се забравя е, че невъзможността за пълноценно общуване води до различни по степен психо-емоционални проблеми. Подобни проблеми има почти всеки, но при хората с намален слух те нарастват до болестни измерения и се манифестират четири пъти по-често. Не рядко, при психологични отклонения се установява неоткрита слухова загуба.

    Начало

    Как се оценява слуховата загуба?

    Слуховата загуба се регистрира като на изследвания се подават акустични сигнали с фиксирани характеристики, и се оценява субективната реакция на пациента (при психо-акустичните методи) или неволевата физиологична реакция (при обективните методи). Целта е:

  • количествена оценка на слуховото нарушение;
  • локализация на увредата;
  • проследяване на състоянието и ефекта от лечението.
  • Начало

    Какви типове слухова загуба има?

    Има четири основни типа слухова загуба: проводна, приемна, смесена и централна.

    Проводната слухова загуба се дължи на причини от страна на външното и средното ухо (включително евстахиевата тръба и веригата от слухови костици). Най-често слуховата загуба е за ниските честоти - засегнатите трудно чуват гласните звуци и възприемат говора като по тих и глух. За щастие проводната слухова загуба обикновено е лечима.

    Приемната слухова загуба е най-често срещаната. Резултат е от засягане на вътрешното ухо и/или слуховия нерв от шум, болест, медикаменти, стареене. Веднъж увредени, вътрешното ухо и слуховия нерв не се възстановяват. Рядко настъпва цялостно увреждане на вътрешното ухо и нерва - при по-силен звук пациентите могат да възприемат сигнала и най-често приемната слухова загуба се "лекува" със слухов апарат и други помощни средства. Приемната слухова загуба обикновено засяга високите честоти. Това намалява възможността за възприемане на някои съгласни и говора става "по-неразбран".

    Смесената слухова загуба е комбинация от звукопроводна и звукоприемна компонента и съответно на това съчетава недостатъците и на двата типа - чуждия говор е тих и неразбран.

    Възможно е слуховата загуба да се дължи на причини извън ухото, слуховия нерв и първичните слухови ядра, при засягане на надстоящите слухови пътища или мозъчната кора - централна слухова загуба. Това състояние често е едностранно, бавно се развива и е трудно за диагностициране.

    Начало

    Как прогресира слуховата загуба?

    Ако причините увредили слуха продължават да действат, очевидно прогресира и слуховата загуба. Въз основа на праговата тонална аудиограма има обективно степенуване на загубата, което до голяма степен съответства и на субективните усещания:

    граничен (почти нормален) слух

  • засегнатите имат проблем с разбирането на говора само при определени ситуации (разговор в група, страничен шум) и невъзможност за директен непрекъснат визуален контакт с говорещия;
  • обикновено проблема се решава при по-близко разстояние до източника на звука и рядко се налага използването на слухов апарат;
  • лека слухова загуба

  • засегнатите имат често проблем и при пряк разговор - налага се да гледат събеседника в устата и често го молят да повтаря;
  • затруднена е и комуникацията по телефон; ако проблема пречи на ежедневните ангажименти и е нелечим използването на слухов апарат е желателно;
  • средна слухова загуба

  • засегнатите винаги имат проблем при пряк разговор и комуникацията по телефон е силно затруднена;
  • при по-голяма продължителност на състоянието може да се засегне и качеството на гласа;
  • използването на слухов апарат и помощни средства е препоръчително;
  • тежка слухова загуба

  • разговора в група и при страничен шум е невъзможен;
  • прекия разговор при често повторение се разбира частично;
  • комуникацията по телефон е практически невъзможна без специални помощни средства;
  • трудно се различават някои силни околни звуци - сирена, телефон, кола, което може да е свързано с директна опасност!;
  • качеството на гласа се влошава;
  • слуховата загуба обикновено е смесена и преди ползването на слухов апарат е желателно отстраняване на проводната компонента;
  • дълбока слухова загуба

  • разбира се само част от прекия разговор при силно повишен глас и често повторение;
  • комуникацията по телефон е практически невъзможна без специални помощни средства;
  • много трудно се различават някои силни околни звуци;
  • постепенно качеството на гласа силно се влошава;
  • ползването на слухов апарат решава проблема само частично.
  • Начало

    До какво води нелекуваната слухова загуба?

    Когато слуховата загуба е лека, не прогресира и когато причината за нея е изяснена няма сериозни причини за притеснение.

    Има реална опасност, неизяснена причина за слухова загуба да продължи да съществува и съответно слуха да продължи да се влошава. Очевидно, ако се касае за туморен процес късните последсвия могат да са по-сериозни от пълната загуба на слух!

    Съвременните изследвания са установили, че възприемането на различни по-характер слухови дразнители поддържа съответните мозъчни функции. Смята се, че при твърде продължително невъзприемане на слухови дразнители (независимо от причината!) мозъкът губи "навика" да анализира говора и едно късно лечение или използване на слухов апарат не винаги е ефективно.

    С възрастта настъпва естествен процес на прогресираща, индивидуално различна, слухова загуба. При налична вече слухова загуба двата ефекта се сумират и състоянието се влошава. Ето защо, независимо от причината, при известно или предполагаемо наличие на слухова загуба, периодичното обективно проследяване на слуха от специалист е необходимо.

    Начало

    издание - юли 2005

    ...към Заглавна страница